Мир на страха ни. Бележки под линия

В хронологията на разказа понякога се появяват пропуски, а аз нямам търпение да достигна до днешния ден, когато нашите виртуални предчувствия, съмнения и страхове за бъдещето станаха реалност. Надявахме се Кръчмарят да се появи в някой момент, за да представи сметката; вярвахме, че Историята ще има последната дума. Но тя продължава да мълчи, защото е написана от победителите или техните наследници. Учебниците продължават да лъжат поколения с фалшификати; издателствата, финансирани от червени куфарчета, предлагат книги с низко качество; факултетът по история обучава нови историци под ръководството на ченгета и деца на комунистическите лидери... Няма отчетност и равносметка. Има грешки без виновни.
Както казва Фокнър, писането е просто сглобяване. Сега опитвам обратния процес - разглобявам изминалите години в опит да разбера закономерността зад сегашното ни положение... Трябва ми време далеч от журналистическия ентусиазъм, който носи повече възбуда отколкото телешкия.