Недовършената градина

Преди два века съвременният човек успява да извоюва правото си да формулира собствените норми и да проучва света, независимо от ученията на предците. Но каква е цената за тази свобода? И ако желае да я запази, не би ли трябвало да се лиши от общоприетите ценности, от социалния живот и от своя последователен и отговорен Аз? Какви са следствията?

Въз основа на този сложен избор, индивидът има на разположение няколко подхода. Хуманистичният вариант предполага той да опази своята скъпоценна свобода, без обаче да се отказва от ценностите или обществото, както и от самия себе си. В този контекст представям мненията на видните френски хуманисти - започвайки с Монтен и завършвайки с Констан, като не забравяме Русо. Според тях човешкото битие наподобява „недовършената градина“, описана от Монтен: то не е напълно определено само чрез външни влияния или единствено зависимо от властимащите. То представлява пространство, в което научаваме как да превръщаме временното в устойчиво и случайната среща – в жизнена необходимост.
Цветан Тодоров