По-тихо от мрак

Художникът, дори когато работи с думи, лесно се разпознава. В сборника си "По-тихо от мрак" Христо Кърджилов демонстрира своя талант да разбира душите на хората и да ги представя в ярки и наситени цветове. Той избира истории от живота, които изглеждат сякаш са се случили точно до нас, но същевременно притежават елемента на необичайното, което ни привлича неустоимо.

В него срещаме скелет в шахтата, балон с киселина висящ от тавана, магически самоубийства и тъмни планове за зловещи отмъщения. Разказите включват изпепелени спомени и незавършени истории за копаене на гробове за другите и неизменния риск да попаднем в тях сами; гладът присъства редом с хляба – необходимост, която може да задоволи нуждите ни дълго време напред или даже цял живот.

Страниците на този сборник не предлагат леки или развлекателни сюжети. Вместо това те показват живота такъв какъвто е - често жесток вместо весел; човешкото като зло по-често отколкото смирено; страхът винаги е наблизо, особено когато всичко около нас потъва в тишина по-голяма от мрак.