Човек за споделяне. Необикновени случки в моя обикновен живот

Чувството за автентичност играе важна роля в спомените, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам то да е присъствало и в моето ежедневие...

Почти 50 години са минали от публикацията на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Толкова много изгреви и залези!... Убеден съм, че това чувство за истинност поддържа моята саморъчно направена лодка. Не си внушавам, нито пък опитвам да убедя другите, че тя е достигнала величествени брегове. Зная колко трудно е да преминеш през цялото море с такава лодка! Но многократно съм плавал с нея през искрените волнения!

Относно разказаните истории

В произведението „Свидна“ авторът описва интересната съдба на една българка, която среща в Исламабад – столицата на Пакистан, където участва в литературен форум посветен на източната мистична поезия. Синът й има проблем с единия бъбрек и тя трябва да замине за Пакистан за скъпоструваща операция. Там Свидна развива чувства към богат бизнесмен, но тяхната връзка противоречи на строгите правила на Корана. Тя намира у Георги Константинов един надежден и разбиращ човек.

В текста „Кажи, кажи, Оракуле“, авторът дели детски спомени и дълбоки размисли относно ролята на съдбата и стремежа към независимост в живота си. Споделя своето мнение за ясновидството чрез случки свързани с покойната Вера Кочовска.

„На гости при Шолохов“ представя първото му международно пътуване със самолет когато той е едва двадесет и три годишен; там той среща известния руски писател Михаил Шолохов както и Юрий Гагарин. Освен личните впечатления от двамата творци, авторът прави сравнение между романите „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“, акцентиравайки върху универсалното значение на техните идеи.

„Почти нереална земя“ ни запознава с Индия и обикновения живот там; а текстът “Моите лични срещи със Захарий Стоянов” разказва как авторът посещава Париж - мястото където загива великият български писател. В “Поздрави от Рая”, Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария по покана на фондация сред свои колеги писатели от целия свят.

Историите "Забранено за възрастни" and "Между хапчето и ножа" разглеждат лични преживявания свързани със самия него και неговия син като показват социалните проблеми днешното общество.

Разказите "Случаят Квартално събрание", "Малки бележки за великото"以及"Gрешникът Иван" имат политически нюанс , който открива огорчението му спрямо властта及собствено отношение впоследствие изборa напервият президент和подписването нагoвataнова Конституция предизборот。

В “Ирански дневник” Константинов делится впечтлениями о Техеранe，Исфаханe 和Шiraz和生活在 Иране ，关于女性的日常，她们遮住头发与面容，而 在《Дакар上的旅行》中，他表达了对塞内加尔首都真实而纯粹生活的惊讶。

Автор въобще определяет “През Кайлъка для гарата” как попытку автобиографии，где он рассказывает свою жизнь — начиная со своего детства在 Плевене до развода родителей，从学校岁月到第一本诗集发布后的事件，以及职业生涯中的重大时刻。

“Безсъние”的作品 посвящены его матери、父оте、伊斯坦布尔，而《Самоделная лодк》则是对《人类共享》的评价，同时也是作者个人自我评估。