Стъклен дом

Съдбата не се интересува от имената на вратите. Не й пука дали те са изработени от месинг, сребро или просто лепенки на звънеца. Няма значение дали сме Ставреви с диван, покрит с жълт губер и хладилник "Мраз", или Атанасови, които живеят сред бароков лукс зад блиндираната врата си като принцеси и кралици с кредитни карти. Или пък сме Жекови, потопени в черно-бял студ пред огромния плазмен телевизор. Може да сме Касабови и зад нашата табелка да крием миналото, любовта, вините и страховете си заплетени в органза.

Съдбата обича играта – без значение как се казваме. Тя ни качва на своето виенско колело и върти света около нас. В един момент може внезапно да дръпне шалтера: едни ще паднат долу, а други ще останат горе.

Тя има свой начин за кръщаване – сама създава имената ни по вратите. Вместо да чете, тя предпочита да пише историята ни върху самите нас; назначава свои имена – етикети със стойност: Ставреви - сезонна разпродажба; Жекови - ликвидиране; Атанасови - аутлет; Касабови - нова колекция.

Носим си баркодове привързани към себе си – изложени на щендера или витрината в общия стъклен дом. Всеки един от нас е представител на някое име: Атанасов, Ставрев или Жеков и живее своя живот в този прозрачен свят през сезона на разпродажбите...