Улица без име

Капка Касабова е родена през 1973 г. и израства в София. През 1990 г. семейството й се премества първо в Англия, а по-късно и в Нова Зеландия. Преди четири години тя отново се установява във Великобритания. Автор е на четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи на английски език, като дебютната й книга там носи заглавие "Улица без име".

След седемнайсет години обикаляне по света, Капка се завръща в България с комплексни чувства – смесица от любов и омерзение към промените у дома и самата себе си. В компанията на роднини, стари приятели и случайно срещнати хора тя потегля обратно към сюрреалистичните сцени от детството си - времето когато магазините са празни, а стените им шепнат тайни. Спирайки на забележителности, тя усеща трудностите на пътешественика върху себе си. С любопитство типично за емигрантите, искреност без задръжки и остроумие тя описва абсурдността както на собственото си минало, така и историята на страната.

Според „Сънди Таймс“, чрез своето пътуване из детството Капка разбива бариерите на равнодушието спрямо България; днешният свят ни принуждава да осъзнаем последствията от падналите стени - икономически, политически или културни - всички ние сме свързани с българската идентичност.

„Гардиън“ подчертава способността й да предаде трудностите пред десетките хиляди напуснали Източна Европа през последните две десетилетия с цел ново начало; книгата е определена като впечатляваща.

Пико Айър отбелязва рядкото въздействие на "Улица без име", която предлага различен поглед към света – истинско съкровище.

Весна Голдсуърти акцентира върху спомените от детството комбинирани със зрял анализ при връщането й в посткомунистическа България; резултатът представлява увлекателен микс между мемоаристика и пътепис.

Джон Макристьл коментира утвърдеността й като автор на пътеписи: движейки се обратно във времето двукратно през родината си, тя представя историческата действителност като нещо чуждо...