Поезия / Ерберто Елдер

Желая си момиче с тайнствена арфа и огнен храст. Заедно ще омагьосаме нощта. Дайте ми свеж лист, една млада девойка. Ще целувам раменете й и ще се наслаждавам на усмивката й. Тя е почти нереална, но притежава магнетизма на своите гърди и сладостната печал в устните си. Ще прегръщам нейните изящни форми и дълго ще пея. Искам жена, с която да споделям радости и страдания.

Когато навън нощта разцъфне, а птиците издават пронизителен звук, когато хлябът набъбва от морската влага - тогава тялото й ще светне пред моите жадни очи. Тя ще бъде символ на горест за мен, погълната от дълбините на мислите ми и безкрайна радост без свян. Нейното тяло ще трепти само за мен върху нежна завивка, украсена с водорасли и морска пяна.