Габриела, карамфил и канела

През 1925 година, малкото градче Илиеус в южна Бразилия, известно със своето какаово производство, е изпълнено с живот благодарение на изобилната реколта и надеждите за напредък. Въпреки това, дълбоките традиции трудно могат да бъдат заличени. Мъжете са принудени да действат по определен начин – ако не убият жена си и нейния любовник при хващането им в леглото, ще бъдат опозорени и изгнани от общността. Ако мъжът не посещава барове или публични домове, се предполага, че има проблеми. Жената пък носи отговорност за честта на семейството; предателството й би могло да доведе до катастрофални последствия както за нея самата, така и за близките й. А когато любовницата намери друг партньор, наказанието е жестоко - тя трябва да бъде пребита и също прогонена.

Управлението в града се осъществява от т.нар „полковници”, без нуждата от сложни закони или политически структури – всичко е ясно: решението идва чрез насилие вместо избори.

Точно тогава навлиза Габриела – ароматизирана с канела и карамфил. Тя притежава младостта на красотата и щастието; смехът й звучи силно и ходенето й напомня танцуване. Габриела живее спонтанно и обича простите радости; тя остава невинна спрямо социалните норми около себе си. Когато уважаваният Насиб Саад – собственик на бар със сирийски произход – я назначава като готвачка, между тях избухва любовта. Но колкото силно го обича той, толкова много привлича други мъже; затова Насиб решава да предложи брак на Габриела в опит да я задържи само за себе си. Обаче някои цветя просто не могат да цъфтят във вазата - а Габриела е точно такова цвете...

Читателят остава възхитен как Амаду успява майсторски да вплете множество сюжетни линии едновременно с изящното си писмо; хуморът му допринася към нежността и човечността присъстваща в творбите му.
Според списание „Ню Йоркър”, той може спокойно да бъде наречен Чарлс Дикенс на двадесетия век - забавен, жизнерадостен и пълен с динамика.