Каменна книга. Stone Book

Пристигнали от далеч и разположили се по стръмните склонове, наподобяващи уморени камили, те носят на раменете си ценен товар – многотомни страници с илюстрации на своите каменни легенди. Многократно съм опитвал да разбера техния език, обхождайки години наред библиотеката, в която стихии творят денем и нощем; все още сричам трудно и се загубвам в загадките на тази древна писменост... Затова с надежда да не остана сам в Читалнята, плахо открехвам врата ѝ и каня поклонниците на Формата и Знака, Метафората и Цвета да споделят моето усилие.

В началото е бил Камъкът... Когато веднъж чули призиви за помощ от него, боговете го отворили и освободили забравено там мехурче въздух. Така се появила Вселената.

Тогава словото нямало посока за движение... То летяло безкрайно в търсене на сърце, което да го приюти.

Някога човешкото сърце живеело като див звяр дълбоко в джунглите на тялото, но след много усилия човек успял да го извади оттам. И продължаваше борбите си да го укроти.

Планините възникнали благодарение на вдъхновението на вулканите da se извисяват над околната среда, дарявайки боговете тесто за замесване на камъни.

Леденците били изградени така че бедните божества да могат спокойно да играят върху тях. Докато богаташите изпращали своите деца по заснежените склонове покрити със златен прах под слънцето.

Всички камъни идват свободни и кръгли, но с времето мнозина попадат във формалното братство до приемат робска роля като крайъгълни блокчета.

Гълъбът, който Ной изпратил в търсене на спасителен бряг не се завърнал обратно; срещнал един гостоприемен остров където могъл най-сетне да почине от митовете свързани с Потопа.

Камъните винаги знаели накъде водят стъпките им без никога да блуждаят. Но когато човекът започнал самостоятелно строежа си объркани пътища от камък се намесил между тях.