Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е един от най-разпознаваемите фигури на виенския модернизъм в България. Той е известен както с художествената си проза, така и като драматург. Въпреки обширното му драматургично творчество у нас, основно са познати пиесата „Хоровод" и цикълът „Анатол". Много от неговите едноактни пиеси остават непознати, но те разкриват дълбочината на неговото разбиране за човешката психология, скептицизма му към хуманизма и остроумната му критика на социалните явления.

В сборника са включени 15 едноактни пиеси, написани в различни периоди, които запазват своята актуалност и днес. Те демонстрират как авторът цени кратките сценични формати, чрез които успява да се изрази максимално добре и предоставя възможност на актьорите да покажат своето майсторство.

Целият театър изглежда като някакво безумие. Но най-безумните сме ние – комедиантите, които иначе в живота сме относително разумни хора. Заставаме там и рецитираме научени реплики, сякаш те ни интересуват истински. Излизаме и влизаем... А долу зрителите седят и наблюдават или аплодират. Удивително е как могат да се поддадaт на подобни неща! Понякога ми минава през ума мисълта, че цялото драматично изкуство всъщност е просто измислица на касиерите в театъра — колко проницателна идея!

Шницлер притежава меланхоличен характер; той съчетава чувството за любов със завладяването от света около него - меко замислен е и внимателно наблюдаващ. Скептик по природа, той остава привързан към живота.
Роберт Музил