Щастливи хора със сълзи

С изключение на имената и цветовете, които бяха избледнели с времето, вероятно единствено лодките останаха същите в онзи щастлив момент, когато баща й реши да я заведе за пръв път да ги види отблизо. Те все още бяха там, обърнати на палубите – големите лодки, покрити с брезент. Кулите стояха непоклатимо, кръглите наблюдателници приличали на рибешки очи, а същите стари спасителни пояси били прикрепени към куките. Когато отплаваха от пристанището и носът им разряза синята повърхност на атлантическите води по пътя за Лисабон, валеше кисел дъжд подобен на този в началото на нощта.