Само за мъже

Нощта е тъмна колкото си иска, а светът около мен е осветен само от конуса бяла светлина, който идва от флуоресцентната лампа. Отляво виждам ниската сграда на митницата, а вдясно - будката на граничния контрол; точно в средата стои моя стар москвич.

Унгарският граничар до колата ми вероятно страда или от своя педантизъм, или от безкрайна скука. Той дълго разглежда паспорта ми – нов и почти празен. След това пак поглежда първата страница, недоверчиво се взира в снимката ми и после в самия мен, за да установи дали съм аз. Накрая, след като почти със съжаление разбира, че действително съм аз, той прави завой и влиза обратно в будката да сложи печат.

Две минути по-късно бариерата с окраската на зебра бавно се повдига и открива пътя към нощта и другия свят.
Първоначално вторият свят изглежда подобен на този зад мен: тъмни облаци над мастиленочерното поле с летяща бяла линия на пътя. Но внезапно изниква градът.

Изведнъж! Без предградия или мрачни депа. По шосето стърчат две красиви исторически сгради с ярко осветени фасади и високи прозорци. Още по-натам има други белезникави постройки – нереални като мечти сред околния мрак...

Но не успявам да продължа напред, защото тук шосето спира заради бариерата.
Австрийският служител изглежда различен единствено по униформата си спрямо унгареца; подозрителността му остава непроменена... Прелистването на документа обаче не може да трае безкрайно – паспортът не е библия. Бариерата повторно се повдига, пропускайки моето москвичче.

Вляво зелени неонови букви сочат "ШАНЖ", а малко по-надолу розови буквички гласят "БАР". Имам достатъчно шилинги и така подминавам банката за еднопостройка и спирам пред бара. Масите навън са празни както вътре; решавам да седна отвън.

Келнерът идва усмихнат след толкова подозрителни погледи досега. С помощта на немския речник поръчвам кафе и радостно забелязвам как ме разбира.
Терасата е осветена единствено от витрините - няма нужда електричеството да гори за един клиент. Наоколо потъват декоративните храсти в тъмното; улицата също е полутъмна.

Когато келнерът носи кафето вместе с касовия документ звучи предупреждение „СТОП“ отдясно - двама митничари пушат наблизо...
И изведнъж сирена проехтява — не откъм границата! Възбудено момчета при бариерата започват движение към една тежка камионетка!

Сирените усилват звучене: раздаваме се изстрели… червен порше нахлузвайки мощните си фарове летеше стремглаво към бариерата... Но там вече имаше друга преграда — камиона блокираше пътя! Спирачките пищят остро…

Неочаквано трима души скачат извън автомобила ни близкия проход между бара і банката... Те хвърлят някакъв предмет сред храсталаците…

Разбиране ли? Надали би могло всичко още малко живея!
Докато полицаите пристигат край поршето—изчезнали ... група коментаторстващи се формира срещу тереса ...

След кратък момент хората разпаднати скоро ... време e i az da poteglya…
Шофирам спокойно през позната местност … все така пустинята около себе си …

На паркинг оставям автомобила... И проверявам странният пакет… оказалa чанта.. Показвайки съдържанието ѝ– пачки долари ...

Забравил чувството опасности—отново живота става интересен .