Preyng on the State-The Transformation of Bulgaria after 1989

Веднага след 1989 г. новоизникналите политически структури в Източна Европа се сблъскваха с натрапчивото и доминиращо наследство на съветския модел на държавата. В този период силата на държавата изглеждаше като огромно препятствие за промени; по-малко от десетилетие по-късно обаче, основната характеристика на държавата вече не беше нейното преувеличено могъщество, а напълно износването й. В резултат, ролята на централната държава в управлението на икономиките, предоставянето на социални услуги и поддържането на инфраструктурата започна да бъде поставяна под въпрос. Концентрирайки се върху родната си България, Венелин И. Ганев детайлно разглежда отслабването на централната власт в постсъветска Източна Европа.

Ганев започва с анализа на структурните характеристики на съветските сателити и особено формите за влияние сред елитите, предпочитани от социалистическата партия-държава. Той показва как при разпадането на държавния социализъм институционалното наследство е оставило функционери, свикнали с властта, пред набор от възможности и ограничения. За да максимизират ползите си при тези условия, тези елити не са имали нужда от мощен апарат за управление – всъщност всички стимули след социализма ги насочвали към подкопаване на управляващата структура.

В "Ловът върху Държавата" Ганев твърди, че причините за неправилното функциониране на държавата са много по-дълбоки от политическите предпочитания na „свободните пазари“, които умишлено разрушавали институциите. Той систематично анализира многобройните измерения, последици и значението нa институционалните и социални процеси, които трансформирали организационната основа за ефективно управление.