Момичето, което играеше Го

Китай в 30-те години на XX век. На фона на конфликта между Китай и Япония, двама души – мъж и жена – се срещат по време на игра на го. Те представляват две различни полови идентичности, два начина на мислене и две враждуващи националности. Гласовете им взаимодействат, преплитат се и след това отново се разделят... за да полетят заедно във вечността.

Тя е китайска девойка, ученичка с желание да опознае света около себе си - живота, страстите и настоящето. Слаба е, с две тънки плитки; носи в сърцето си бурята от чувства и мечти на младостта.

Той е японски офицер - млад и решителен като стомана, отдаден изцяло на своя император. Изпратен в Манджурия да защитава неговата слава и империалистически амбиции.

Срещата им става площадката Хилядите векове, където започват партия го – игра, която ще ги отведе много по-далеч от всичко онова, което са предполагали. Войнът и млада мома въпреки различията помежду си изграждат връзка без нужда от думи; посвещение в любовта, живота и един нов свят.

Двамата преживяват едни същи събития през призмата на различните свои души: два уникални погледа към света със собствено минало.
Романът използва формата на играта го като средство за проучване душите им - те общуват без нито една дума или жест. Социалният статус или националност изчезват пред необходимостта тези неприличащи си хора да намерят начин да бъдат заедно.

Историята разказва как познаването не само води до откритие другият човек но също така ни учи сами нас себе си - сексуално и сантиментално посвещение върху основите ни завладяваща приказка.
За най-нетърпеливите читатели част от текста:

“Да умреш ли е толкова лесно колкото да се удивиш? Аз ще успея да управлявам съдбата си και ще бъда щастлива. Щастието прилича повече на битка сред врагове или пък игра на го; аз ще унищожа болката чрез задушаване.
Страстта у мъжете избледнява по-бързо отколкото красотата при жените.
Го е отражение на душевната природа.”