America and the Bulgarians

В книгата си "България и нейният народ" американският професор Уил С. Монро отбелязва през 1914 година, че България е "единствената страна в Европа, в развитието на която Съединените щати са играли важна роля". Той подчертава значителното влияние на Америка през втората половина на 19-ти век и началото на 20-ти век. Достатъчно е да се прелистят стари български издания от преди Освобождението и средата на 19-ти век, за да се установи, че българите дори по време на политическото потисничество под управлението на турския султан са били много добре информирани за живота в свободна Америка, иновации в различни области и особено за победата на идеите за човешки права. Отзвукът от основните документи на Американската революция и борбата за изграждане на независима държава и свободно гражданско общество - като Декларацията за независимост от 1776 г., Конституцията и Декларацията за правата на човека - може лесно да бъде открит в редица прокламации, апели и речи от множество фигури от Българското възраждане и Националноосвободителното движение. Този дух намира отлично отражение също така в текста на любимата песен на българските революционери от 1870-те години: "Не желаем богатства, не желаем пари, ние искане свобода и човешки права". Тя става химн за Ботевите революционери, които през 1876 г. се качват върху кораба "Радецки", готови да загинат за свободата на својата угнетена родина.

Българското национално възраждане и освободително движение получават далечна морална но също така материална подкрепа от Америка, особено в сферата образованието. Това е споменато също така в книгата „Европейска Турция“ написана от английския автор Джеймс Бейкър през 1877 година. Книгата базирана върху негови наблюдения разказва: "Важно допринасяне към образованието в страната идва именно от толкова далечно място като Америка."