Как мислят институциите

Размислят ли институциите? Ако да, как се осъществява този процес? Имат ли те своеобразно съзнание? В случай че е така, какви идеи движат техните надличностни умове? Мери Дъглас изследва тези въпроси при разработването на своя теория за институциите. Обикновено разбирането на човешкото мислене се основава на анализа на индивидуалното съзнание, но тя акцентира върху културния контекст.

Възползвайки се от трудовете на Емил Дюркем и Лудвиг Флек, книгата "Как мислят институциите" цели да проучи до каква степен самият акт на мислене зависи от наличието и функционирането на институции. Различните видове институции предлагат уникални рамки за хората, които им позволяват да възприемат света по различен начин и да реагират в зависимост от емоционалната си нагласа. Сложността остава в това как индивидите успяват да споделят общи категории за размисъл и в каква степен могат да пренебрегнат личните си интереси в полза на колективното благо.

Дъглас ни напомня, че институтите не разполагат със самостоятелна способност за мислене или собствени намерения; те не могат сами да формират себе си. Когато изграждаме нашите институции, ние комбинираме собствените си идеи в единна форма с цел доказване легитимността им чрез количеството им. Тя предупреждава против опростителския поглед към примитивните общества като такива, които действат чрез институции докато модерният човек взема важни решения самостоятелно. Установените структури обаче вземат ключови решения с включение на етични принципи във всеки аспект от тяхната дейност.