Социопат. Мемоари

Аз съм страстна майка и съпруга. Аз съм посветен терапевт. Притежавам изключителен чар и популярност… Но какво да кажа? Лъжа. Крадец съм. Не чувствам угризения или вина. Няма почти нищо, което да не мога да направя. Казвам се Патрик Гагни и съм социопат.

Още на седем години Патрик осъзнава, че е различна от другите. Чувства като емпатия и разкаяние са й недостъпни. Повечето време тя остава без чувства, затова започва да извършва „лоши“ постъпки, за да запълни пустотата в себе си – краде, лъже и проявява агресивно поведение.
В университета потвърдилият се факт е, че е социопат; казват й, че няма лечение и шансове за нормален живот. Но след това Патрик открива любовта и с това идва надеждата – ако може да обича, значи не е чудовище! С помощта на своя любим (както и на интересните личности по пътя им) тя решава да докаже, че хората с нейния синдром не са всичките чудовища.
„Социопат“, представена със завладяваща искреност без романтични embellishments, разказва вдъхновяващата история за преодоляването на отчаяната диагноза към един изпълнен с живот начин на битие.