Валс

Времето продължава да тече, а ние танцуваме срещу него. Нашият танц ни унася, докато течението ни отнася към смъртта.

„Валс” представя чувството на съвременните хора за загубено бъдеще. Когато се опитваме да спрем времето, то просто минава покрай нас. Вече тридесет и пет години правим усилия да върнем назад часовника – действия, които са самоубийствени. Както е самоубийствено решението ни да отменим енергийното си бъдеще чрез прекратяване на строежа на атомната електроцентрала „Белене“, където съдбите на персонажите в „Валс“ се преплитат.

Преобразованията на остров Персин в Дунав – от затвор до огромен строителен обект с поглед към бъдещето и обратно в руини, обречени на потъване от лицемерната екологична заплаха на глобалистите – отразяват жизнената катастрофа на поколения хора, чиито животи изчезват заедно с постигнатото от тях във времевия поток или дори под водите на Дунава, където лежат забравени градове с изгубени страсти и желания. Героите преминават през тези потънали места и стремежи в търсене на убежище от реалността, която вече не създава новини поради липса на любов; тя единствено консумира.

Сюжетът се развива между 50-те години до наши дни - както у нас, така и в Европа и Китай. Герои принадлежат към различни поколения и националности, които преживяват нравствени и социални промени през времето. Те свидетелстват за безмилостния геноцид при прехода от хуманизъм към глобализъм. Времето постоянно напомня за нашето съществуване тук и сега, но ние продължаваме да генерираме фалшиви надежди с желание да го надминем.

Аспарух Николов е режисьорът зад този проект; той е писател, изследовател، преподавател в НАТФИЗ (Национална академия за театрално изкуство) и продуцент.