Личност и Същество

Развитието на концепцията за личността в богословските дебати относно Светата Троица през II-IV век

Християнството, в контекста на монотеистичните (авраамични) религии, представя един парадокс: то приема наличието на три отделни и различаващи се Личности. Въпреки това, християнската вяра твърди (което е именно парадоксът), че тези три различни Личности - Отецът, Неговият Син и Светият Дух - представляват... едно и също Божествено Същество; те тримата са Единственият Бог, когото познаваме.

Как обаче християните аргументират пред разума своите уверени убеждения? Как доказват пред света, че тяхната вяра, въпреки своята противоречивост, не е безсмислена или абсурдна?

На практика този въпрос е основополагаещ и най-важен за християнското богословие. Отговорът му — как ще покажа по-долу — след интензивните дискусии между II и IV век води до ключовото разграничение между две реалности: "личност" и "същество", които дотогава са били смятани за идентични.