Философия на чувствата

Можем ли днес да обсъждаме нова фаза в философската антропология? Съществува ли иновационна идея в областта на антропологията, която да стимулира подобен преход?

Настоящото изследване се стреми да даде положителен отговор на тези въпроси и определя този нов етап като кардиален. През последните години можем да наблюдаваме възраждане на чувствата. То започва в началото на 80-те години на XX век и през следващите десетилетия изследванията по темата стават значително по-интензивни.

Не е трудно да видим паралел между сърцето и чувствата. Аристотел в своите трудове стига до извода, че сърцето е най-топлият орган в човешкото тяло, докато мозъкът остава най-студеният. Сърцето представлява източник на топлина, а мозъкът я получава именно от него. Дейността на сърцето – независимо дали сме здрави или болни – винаги може ясно да се усети. Сърцето има свой ритъм, който напомня за ритмите на нашите чувства. Както морските вълни могат да бъдат бурни или спокойни, така и чувствата имат свои приливи и отливи. Ритъмът на сърцето може да се ускори или забави; аналогично, чувствата ни могат da станат по-интензивни или по-сдържани. Затова разглеждаме сърцето като символизиращо независимия живот на нашите чувства.