Предвидила съм и тази рана

Няма нужда да уточнявам, че болката не носи щастие. Но е вярно, че няма ненужни рани – те се появяват точно когато забравим за живота си или пък сме се самозаблудили относно безсмъртието си. Именно в тези моменти Поезията започва да говори. Тя придава смисъл на всяка травма и предвижда както авторовата, така и твоята, читателю. Очите на поета не могат да останат равнодушни; метафорите и превъплъщенията – във фея, вещица, цвете или небе... дават отговори дори преди въпросът да бъде зададен. Разбира се, това изисква талант, а в тази книга той е безспорен.

Слава владее разчупения класически стих и същевременно го надскача. Тя ни пренася в свои светове, които всъщност са близки до нас. Така действат даровитите хора – често без дори да осъзнават какво правят. Това произведение представлява истинско събитие! То не е просто игра с рими; то предлага всеобхватна философия - че нищо не става случайно стига душата ти – добрата ти душа, умната ти душа и порасналата ти душа – да бъде запазена. Да, тази поезия е за зрели души и ценността ѝ никога не трябва да означава „на всяка цена“. Понякога губя посоката… Но имам късмета Слава винаги да ми предоставя своите поетични ориентири.

Тогава намирам себе си. И ти ще се откриеш отново като читателю! Защото единственото предназначение на душата е тя постоянно да расте.