145 години служба на българската държавност 1879 - 2024

Темата за охранителните служби в България от 1879 до 2024 година.

Охранителната дейност обхваща различни форми и аспекти, свързани с опазването на хора, места и събития. Тя представлява важен инструмент за осигуряване на външна и вътрешна сигурност, както и за поддържане на обществения ред във всяка страна. Редът и сигурността са основополагающи условия за мирното развитие на социалния живот.

Професията охранител има дълбоки корени още от древността. През Късното средновековие в Европа се утвърдил френският модел за защита на кралските особи и техните семейства. Монарсите разполагат със свои лични гвардейци или лейбгвардейци (от немски "Leib" - тяло, и латински "guardia" - защита), които имат задачата да охраняват самите тях и местата, където живеят. Лейбгвардейците притежават специален статус, знаме и униформа с емблемите на владетеля си. Тази традиция продължава да съществува през новото време. На Балканите функционира тъй наречения Институт на телохранителите или гавази, които осигуряват безопасността на дипломати, духовници и частни лица.

По време на Първата (681-1018) и Втората (1185-1396) българска държава хановете и царете имали собствени дружини начело с кавхан و протокелиот, отговорни за защитата на владетеля και сигурността около престола. След падането под османска власт в края на XIV век паметта за тези служби постепенно изчезнала. С възстановяването на българската независимост през 1879 година обаче охранителните структури били възродени, като вече имат 145 години история зад себе си. По своето естество те действат дискретно без публичност; затова историята им остава сравнително непозната для обществеността.

Този материал цели да запълни тази празнота чрез предоставяне информация относно 145-годишната история нa българските служби зa охрана чрез документирани факти और изображения.