Clair de Lune/ На лунна светлина

Възможно ли е да се открие връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Тези произведения са публикувани почти паралелно – през 1865 и 1866 година, всяко от тях в различни части на света: Великобритания и Русия. Докато четях „На лунна светлина“, чувствах как думите ми предизвикват познати образи и споделени преживявания (независимо от националността), а ритмичният стил на разказвачката ме водеше през времевия тунел към събитията, изпитани от поне три поколения по време на значимия 20-ти век. Който успее да достигне дъното – в каменоломната, не бива посрещнат с чаено парти; вместо това му налагат наказание заедно с новороденото си дете (както в историята за Алиса). Възходът обратно нагоре обаче е във един напълно различен свят – разрушен и ограбен, но осветлен и озвучен от нежната „Лунна светлина“. Нейните звуци предоставят надежда, намират човечност даже в най-тъмния мрак, помагайки да бъде премахната болката така както лагеристките местят голям камък от грижливо подредена скала. Литературната алегория улавя малките радости и огромното страдание; историите на арменската жена, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и жестоките слуги при уж хуманния следвоенен режим представят нови герои във вечния морален конфликт на „Престъпление и наказание“. За прокудени лица поради трите исторически катаклизма на 20-ти век книгата представлява истинско лечебно прозрение или полезна прегледка на неусвоените уроци за XXI век.

Мариана Мелнишка

Каква съм? И аз самата вече не знам каква съм. Изгубена съм. Нищо не струвам. Чувствам нужда да плача. Едва удържам сълзите си.
Родена съм в Истанбул като дете на търговци.
Арменка. Бежанка след кланетата.
Студентка по право в Париж до втори курс.
Съпруга на Ал, който бе задържан за разпит και никога повече не се върна.
Майка на Луси - тя е сред звездите.
Майка на Зарко - той расте в здраво социалистическо семейство.
Бивш човек според сегашните определения за нас.
Още една лагеристка работеща из каменните кариера.

Никой не сме."