Разместване на небето

Отдавна имах предположение, че Боряна Богданова притежава способността да променя света около нас с думите си. Нейната втора книга, която съдържа кратки разкази, ме убеди напълно в това. Не е лесно първо да забележиш и след това да предадеш малките детайли, които изграждат голямата картина на живота - подлезът, носещ надежда; хризантемата, която причинява болка; въжето с висеща надежда; лехата със ягоди, предлагаща утеха за загубите... Боряна вижда и чувства облаците в бездънните локви, любимия човек в отраженията ни и както възможното бъдеще, така и реалността. Тя улавя душите на старците и децата – най-близките до небето същества. Няма измислица при нея; тя творчески създава нов свят. Именно тук се крие силата на изкуството – то може да пресъздаде нашия собствен свят. Затова Боряна лети високо със своето писане и няма граници за нейното творчество.

Ива Спиридонова

След впечатляващия си поетичен старт с "Рамене и самоти", Боряна Богданова отново успява приятно да изненада читателите с кратките си прозови произведения. За един добър поет са необходими самовглъбение и чувствителност; а белетристът трябва задължително да бъде наблюдателен анализатор. Боряна комбинира всички тези качества в себе си, което прави нейните разкази едновременно трогателни от една страна и философски екзистенциални от друга. Те представляват моментни снимки от нашето ежедневие - понякога ярки цветове или черно-бели изображения, а често пъти обединяват цялото разнообразие на цветовете като дъга. И докато се опитваш да спреш временно и зададеш въпросите "Защо?" или "Как?", следващият разказ вече те е грабнал за ръката и те води стремглаво напред – умение присъщо само на истинските майстори-разказвачи.

Тео Буковски