Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски

Книгата разглежда една от най-забележителните и противоречиви фигури в историята на християнството – Евагрий Понтийски (ок. 345–399 г.). Той е не само изтъкнат учител в мистичната традиция на православния Изток, но също така е смятан за еретик, осъден по време на Петия вселенски събор през 553 г. заради своите връзки с оригенизма. Влиянието му до голяма степен произтича от факта, че неговите непосредствени наставници са видни светци като св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преподобният Макарий Египетски. Големите кападокийски отци, с които той има близки отношения, включително св. Григорий Нисийски, извличат положителните аспекти на учението на Ориген и ги адаптират към православната традиция; именно тук се вписва влиянието на Евагрий. Интелектуалните компоненти в неговата мистика и антропология получават нова интерпретация чрез изследването на Янис Каминис, което подчертава тяхната зависимост от духовния контекст и ролята им в християнската аскеза. Авторът акцентира върху първата фаза на духовното развитие – деянието (??????), която счита за особено важна и разяснява нейното значение като основа за следващите две степени: познанието (??????) и богословието (????????).

– проф. Иван Христов