Аз, ваксинаторът

Живко е поет с необичайни идеи, Зоран – човек без работа през целия си живот, Бай Димчо – интелектуалец на улицата, Деспина – известна в района със своето провокативно поведение, Дарина – капризна красавица и Трендо – бизнесмен с неясен произход. Какво ли може да се получи от такава странна компания? Очевидно - измамническа схема!

По време на пандемията групичката решава да предлага "вълшебен" лечебен еликсир. Резултатът: абсурдни ситуации, поредица от изненадващи събития и много смях.

„Последната творба на Торлака носи духа на неговото творчество. Лесно се пише за него, но трудно се осмисля. Най-необикновеният автор и самобитният бард на северозападния диалект напусна този свят... но остави след себе си всичките си книги и заразителната си енергия. Неговата непреклонност към собствените му решения му донесе успех; той винаги беше верен на мислите и писанията си като един истински литературен оригинал. Сега ще ни липсва такъв талантлив човек - такива рядко идват у нас. Но нека отпразнуваме последната му забавна история, където типично българската предприемчивост цъфти свободно; тя само любовта може да надмине - дори когато е грубоватa?, оставайки искрена във формата характерна за уникалните герои от Торлак." Христо Блажев

„Романът „Аз, ваксинаторът“ на Стоян Николов-Торлака представлява достойна почит към цялото му творчество. Той предизвиква усмивки и сълзи, разкрива скритото в човека и буди тъга - защото това е финалната история на Стоян. Малцина писатели притежават толкова неподправено чувство за човешката природа с нейното недодялано великолепие. Торлака имаше дарбата да изгражда образи извън стереотипите и предразсъдъците; добродушният хумор и безмилостната самоирония бяха най-силните инструменти в арсенала му.“ Силвия Недкова