Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и финал на поредица от моите изследвания и публикации, свързани с проблематиката на психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания проведох преди повече от две десетилетия. Това, което ме впечатли тогава, беше статичността на моделите, използвани за изучаване на психичния стрес в организационна среда, както и „отсъствието” на индивидите, които изпитват този стрес. Изследванията бяха основно фокусирани върху идентифицирането на т.нар. стресори – фактори, причиняващи стрес, и последствията от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите се разглеждаха или като модератори във връзката между стресорите и последствията от тяхната дейност, или по-рядко като медиатори. Все по-дълбокото ми задълбочаване в темата ми показа убедително необходимостта човекът да бъде поставен в централна роля при анализа на стреса; акцентът не би следвало да бъде върху т. нар. "обективни" измерители на стресорите, а върху личните преживявания на служителите в организацията. Това вдъхновение ме подтикна да създам модел, който включва два основополагающи принципа: човекът е ядро в процеса на справяне със стреса и трябва да се установи връзка между натрупаният стресс и стратегиите за управление му така че да бъдат разкрити динамиката и механизмът му.

Разработеният авторски системен модел за анализиране на стреса в организационната среда предоставя възможност за формулиране на ясна концепция относно управлението му като важен компонент от стратегическото и оперативното управление вътре в организацията.