Без граници, маски и други затвори

Имало е време (и понякога все още има) разбиране за поезията, при което лириката задължително трябва да бъде тъжна и меланхолична, като вдовица с посивяла коса под черен шал. За щастие, този неясно появил се стил изглежда постепенно изчезва - поезията остава свързана с вечността, но в един радостен и игрив дух. Това не я прави повърхностна; напротив - книгата предлага на читателя нов поглед към живота, отвъд материалното. Именно тук лежи същината на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с ясни и забавни очи тя кани своите връстници и всички останали да видят живота си в неговото величие и даровитост. И да му благодарят, както сама обича да пише. В заключение за нейното творчество мога да кажа: "Благодаря ти, Ана-Мария, за светлите стихове – те напомнят за тъмнината, но не й се предават".

Митко Новков

"Поезията на Ана-Мария представлява фонтан от любов, надежда и стремеж към откритие; тя постоянно преминава през цикли на намиране и преосмисляне до момента когато пъзелът най-сетне се нареди. Текстовете ѝ ухаят на жасмин – те плачат, усмихват се и вярват в добротата си докато остават недописани редици. Стилът ѝ е бързоподвижен , модерен и рязък, но също така мелодичен; той носи заряд от известни идеи. Да потънем в нейния свят е все едно вече всичко да знаем за него и същевременно да научим нещо ново за себе си. Да бъдем винаги млади и танцуваме без ограничения с нея."

Йоана Мирчева