Този мой живот си беше хубав

В „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон играе двойна роля – той е и обвиняем, и прокурор в собствения си съдебен процес. Чрез кратък, но интригуващ диалог авторът разглежда значимите събития от живота си, който започва между края на Първата световна война и Голямата депресия. Под натиска на своя строг, но милосърден свръх-аз, който понякога проявява безмилостна ирония в ролята на прокурор, Д’Ормесон се връща назад във времето и чрез спомени и размисли изгражда впечатляваща картина на своето съществуване. В този динамичен поток от събития и личности се появяват фигури като Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон; последният вдъхновява заглавието на неговата финална творба.

С характерния за него остроумен и креативен стил Д’Ормесон разкрива пред читателя автентичната страстност на своя живот. Тази равносметка обединява спомените му с разкаянието за мечти никога не реализирани от великия писател - всичко това представено без носталгия или патетизъм с цел да очертае многопластов портрет както на един век , така и на френския народ.

„Този мой живот си беше хубав“ представлява не просто поредните мемоари; това е изразяване на вътрешния монолог между автора и неговия свръх-аз – типично за стила на Д’Ормесон с щипка тъга και меланхолия поднесена със стабилно убеждение в добротата у човека.