Роса по залез

Тошо Дончев е водеща фигура, социолог и член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. - и на Съюза на българските писатели. Той е роден в Будапеща през 1944 година и следва в столиците Будапеща и София. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош" (Будапеща) и защитава докторската си дисертация в Института по социология към Българската академия на науките през 1984 г.

От 1991 до 1994 година заема поста председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации в Унгария, а между 1995 и 1998 г. ръководи Българското републиканско самоуправление. В периода от 1998 до 2000 година е председател на Управлението за национални и етнически малцинства. През 1991 г. основава списание „Хемус". Отговаря за Унгарския културен институт в София от 2011 до 2015 година.

За своите постижения той е получил множество високи награди както от българската, така и от унгарската държава.

На български език са публикувани пет негови книги: „Българи от ново време" (2000), „Прокълнатото щастие на леля Ица" (2008), „Вълчи вой - кучи лай" (2012), „Умната! Или петте правила на щастието" (2013) и „За делничните добродетели" (2018). В Унгария издава произведения като: двуезичната книга „От все сърце. Изповеди за един българин" (2015), триезичната работа "За делничните добродетели", анализираща уникалното поведение на българите по време на Холокоста (2016), "Изповедите на един българин" (2014) и "Закуската на Армин Фишер” (2018). Освен това превежда пет романа от български автори, включително “Женско сърце” от Йордан Йовков.