Епикур

Епикур (341-270 г. пр. Хр.) е създал над триста философски творби, от които до наши дни са оцелели единствено фрагменти, цитирани от по-късни последователи. В началото той се присъединява към платоническата школа и следва основните идеи на Демокрит. С течение на времето обаче той отхвърля метафизичните концепции на предшествениците си и разработва своя собствена обективна етика, като формулира егоцентрична морална философия, в която индивидуалността играе централна роля в моралния контекст. Основен принцип в неговата система е идеята за единството между природата и човека, тъй като те представляват неделимо цяло и подлежат на едни и същи закони.

Философската му школа се намира в просторен парк, известен като Градината на Епикур, организиран изцяло според демократични начала. На входа ѝ имало надпис: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно тук възниква концепцията за удоволствието като добродетел, което става ключов аспект на неговото учение. Идеите на Епикур оказват дълбоко влияние върху културната история на човечеството и оформят цялостен модел за живот и поведение.