Ходене по мъките. Спомени

Книгата представлява автобиографичен разказ на хаджи Атанас Попов, в който той споделя за своя изпълнен с множество обрати живот, разположен на фона на важни исторически събития в България. Познат под името Хаджията, той е активен участник в земеделието като член на БЗНС "Никола Петков" във Варна и околностите от 1920 до 1947 година, след което започва да преживява трудности в лагерите при комунистическата власт.

Въпреки че при ареста му през 1947 г. всички негови архиви, дневници и записки са унищожени от режима, Попов успява да предаде своите спомени с детайлно описани факти – конкретни имена, дати и географски места. Това прави неговото свидетелство ценно за историографията. За всичките предателства и ужасяващи опити в лагера авторът говори без злоба или желание за мъст; вместо това проявява мъдрост и приемане на случилото се.