Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус

Книгата разглежда концепцията за образа и символа в едни от най-влиятелните текстове на православното наследство, известни като Ареопагитски корпус. Изследва се тяхната роля в божественото разкритие и духовния път на човека към Бога. Символът служи като пресечна точка между тези две движения, обединявайки земното с небесното, което определя неговите основни характеристики: иконичност, антиномичност и многоаспектност. Чрез иконичността си символът успява да изрази както вътрешното присъствие, така и трансцендентността на Божествената реалност. Антиномичността му привлича човешкото съзнание, повдигайки го над обичайните начини на възприятие. Многоаспектността позволява преобразуването на образа в символ чрез редуване или наслагване на изображения в сложна форма. Този иновативен подход е резултат от успешната комбинация между теоретичната подготовка на Любомира Стефанова и нейния личен опит като църковен художник. Ключов принос на книгата е откритият нов аспект относно значението на Ареопагитиките за християнското наследство; тя показва как те синтезират основните модели за образно богословие в ранната християнска иконография, оказвайки влияние върху християнското изкуство през следващите столетия.