Див огън

„Див огън“ представлява втория роман в триптиха, който разглежда събитията от април 1876 г., войните между 1912 и 1918 г. и Девети септември 1944 г. Тези исторически моменти са представени през призмата на истинските истории на българи от село Ченге, разположено в Провадийска околия.

Мъжете от Ченге участват в битките по време на Балканската война под командването на Йордан Йовков (който е техен сънародник). На девет юни 1923 година около сто мъже се отправят към Провадия и Варна, за да защитават правителството на земеделците. В предишния роман „Димитър Злочести и Войводата Патрев“, източният Балкан беше обогатен с образа на „българския Христос“, а в настоящото произведение – „братоубиецът Каин“ става част от историята след събитията през 1923 г., но остава недостигнат.

Смъртната вести от Ньой през 1919 година достигат до Ченге, където детската популация е засегната от тежка епидемия. Селото реагира активно срещу нея благодарение на лечителското умение на един принудително станал зограф. Освен това те използват наследения "див огън", получаван чрез триене на дърво о дърво, известен още като „Божи огън“. Читателят притежава шепа живи въглени както от този уникален огън, така и спомени за времето след Ньой, което ни разделя със сто години назад във времето.