Индивидуални различия при вземане на решения

В монографията е направен опит да се предостави емпирично обоснован отговор на редица научни въпроси, свързани с индивидуалните различия в процеса на вземане на решения. Това е постигнато чрез създаването на интегриран концептуален модел и разработване на специално подбран инструментариум, който служи като основа за изграждането на методология с емпирична валидност в областта на изследването на тези различия.

Резултатите показват оригинални емпирични данни, които потвърдиха, че стилът на вземане на решение не съвпада напълно с когнитивния стил (не представлява негово подмножество), а включва когнитивен компонент, който не покрива всички стилове. Той е свързан с психичната саморегулация и зависи от индивидуални различия, произтичащи от начините за удовлетворяване на хедонистичния мотив (регулаторен фокус и мода), нуждата от контрол над възбудата (управление със стреса) и стремежа към свързаност и повишаване самооценката. Тези открития предлагат нови насоки за бъдещи изследвания относно индивидуалните разлики при вземането на решения и развиват теорията за решаване проблеми, тъй като позволяват по-подробно разглеждане както на индивидуалните характеристики, така и техните взаимодействия със спецификите na ситуацията.

Изследването се основава методологически върху когнитивно-преживелищната теория на Сиймор Епщайн. Получените резултати допринасят към валидността й като глобална личностна теория с потенциал да обяснява нововъзникнали научни казуси чрез инкорпориране в частни теории като мотивационната концепция нa Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм нa Марк Лири.