Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Авторът на произведение за българския шегаджия несъмнено притежава чувство за хумор. Затова реших да поставя своя портрет - шарж, изработен от художничката Ваня Трифонова-Балтова, на корицата. Както казва Елин Пелин, ако човек не може да се посмее над себе си, неговият хумор става тежест за другите.

Тази книга е сериозно научно изследване, но в процеса на работа не успях да се откъсна от идеята за създаването на образа на нашия роден комик. В приказките има важно правило: когато разказът завършва щастливо, получаваш място на масата и носиш със себе си формулата за живота: „и аз бях там, и аз ядох и пих”. Смехът представлява обратно броене към времето - ако понеделникът ти е бил приятен, просто сподели една шега и го върни след сряда, така че да го преживееш отново. По този начин човек става съвременник на векове назад във времето; слънцето може да е залязло, но остава в годишните цикли на световното дърво.

Шегаджията преминава през тези кръгове с лекота. За удобство народът ни е измислил хорото и кърпичката – той влиза лесно в танца и разсмива без агресия; само навива кърпичката около дланта си, докосвайки ръката на момичето с руменини от смях по бузите. Умът е благословен дар, а жестовете му идват чрез ръка – така духовното остава свързано със сетивността. Смехът нежно гали душите ни и ни превръща в любимци на съдбата - водим намеренията си напред и сме част от случванията около нас.