Сребърна любов. 125 нови стихотворения

Как успях да създам 125 стихотворения за една година… Никога не бих си помислил, че това ще се случи. Всъщност, те не са просто стихове, а по-скоро споделяния… Нещо като малки изповеди… Но не пред Някого… А пред моите познати и непознати читатели във Фейсбук, които всяка сутрин нетърпеливо очакваха новите ми редове. Писах всъщност за себе си – подобно на дневник... само че безреден и хаотичен, понякога измислен, друг път искрено откровен. Когато написах 67 от тях, ги събрах в книга и мислех, че това е краят. Знам, че може би не е особено приемливо, но все пак не разбирам защо продължих да пиша. 67 плюс 125 прави 192. Очевидно все още страдам от творческата болест… Оставям настрана физическите проблеми... Продължавам да търся сребърната любов. Моля ви да я опазите ако сте запазили чувството към нея. Тя е надеждата… Тя е вярата… Тя е животът…"