На юг от Дунава

Представете си дълги поли и фусти, развети от вятъра, с клоширани наметки, нежни женски лица с руж, обувки от плат или шевро, украсени със златни и сребърни нишки. Ръцете им са облечени в атлазени ръкавици до лактите... О! Какви образи сме запазили от фотографското студио „Либих“ в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетния въпрос „Вярно ли?!“ и лекото кикотене след като заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, помислете: „Откога Русчук процъфтява? Не беше ли това след Освобождението?“

Не, ск dear читателю! В навечерието на Руско-турската война през 1877/78 г., над Русчук развявали знамената си 11 чуждестранни консулства. Европа била информирана за поробената България именно чрез познанията си за Русчука! През слънчевите неделни вечери по Дунавския бряг се появявали дами, облечени с тоалети от салони в Букурещ, Будапеща и Виена – жени с образование получено както в частни училища така и в градските институции за момичета; те били готови да посрещнат свободата с откритост и без забулване на косите. Пътниците по палубите били очаровани от красотата на дамите край кея. Музика звучала между корабните сирени. В тези моменти мъжете махали с шапките си и пращали въздушни целувки към юг през Дунава...