Лято

Все още присъства силният Ерос, а Танатос остава едва забележим. Понякога текстът е плътен и материален, а в други моменти се проявява като екстатичен израз на душата. Това е поезията, която ни учудва с красотата на света. Илиян Любомиров притежава остра наблюдателност, характерна за поетичния талант. Той умее да улавя миговете от живота и да преобразува реалността в метафори; способен е да превърне сетивното възприятие за женската природа във вселенска любов. Обожавам този лятен поет – той ми дарява радостта от съществуването.

Недялко Славов

„Ценя начина на писане на Илиян. Неговият стил надминава простотата и носи удоволствие от лекотата на битието.

Удоволствието го намирам навсякъде: в писането; думите са сила; любовта има лятно безгрижие... Щастливото чакане е съпроводено с непримиримост!

Наслаждавайки се сред летаргията на лятото, той показва себе си толкова, колкото може да бъде видян в огледалото за кратък момент със цигара между пръстите. Огледалото служи единствено като врата към нещо ново.“

„Задълбочението му е впечатляващо.“
Екатерина Йосифова