Не чакай слънцето да залезе. Политически роман

Романът на Ева Кантуркова „Не чакай слънцето да залезе“ е обозначен от авторката като „политически роман“, но не по-малко оправдано би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Тя не се ограничава в рамките на традиционните литературни теории и смело експериментира с различни подходи. В произведението си подчертава, че всичко, което не е записано, сякаш никога не е съществувало. За целта използва афоризми на Балтасар Грациан – католически философ от XVII век, които бързо придобиват популярност из цяла Европа след появата си и продължават да бъдат актуални дори днес. Наред с умело преплетения сюжет за живота на Карел Сабина — известен писател, поет и драматург от XIX век и либретист на опери като “Продадена невяста“, творбата води читателя до извода, че през годините моралните ценности у хората остават сравнително постоянни; амбицията, стремежът към власт, приятелството и предателствата, интригите, завистта и желанието за мъст оформят както човешкото поведение, така и историческите процеси още от древността.

Маргарита Кюркчиева