Двойникът

Темата за двойника, която трайно присъства в световната литература, е основна в творчеството на един от най-значимите португалски автори и носител на Нобелова награда - Жозе Сарамаго (1922-2010). С тази своя работа той отново отправя предизвикателство към мисленето и философията на своите читатели. Много критици намират паралели между неговото произведение и работите на Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. Романът „Двойникът“ (2002) вдъхновява канадския режисьор Денис Вилньов за създаването на филма „Враг“ (2013).

Основният акцент в анализа ми е върху концепцията за "другия". След като този "друг" е отражение на мен самия и има правото да бъде такъв, задавам си въпроса доколко желая този "друг" да навлиза в личното ми пространство? В разказа “другият” придобива значение, каквото не е имал досега... Всъщност животът ни се състои до голяма степен от влиянието на другите.

Главният герой Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, който живее самотен живот изпълнен с монотонност. Един ден той открива себе си в образа на второстепенен персонаж във вечерна комедия. Разтърсен от това неочаквано откритие, започва да търси неизвестния актьор.

С характерния си стил – комбинация от хумор, трагични моменти и абсурд със завладяваща напрегнатост подобна на Хичкок – Сарамаго разказва необичайната история за това дирене през изненадващи обрати до драматично заключение. Той поставя тревожния въпрос относно загубата на идентичността в глобализирания свят и изразява дълбоки съмнения относно индивидуалността, която западните общества толкова ревностно защитават; тя всъщност налага строги ограничения върху поведението ни. „Двойникът“ представлява роман както за търсенето на другия човек, така и за срещата със собственото Аз.