Малки домашни истории. Трансилвански делници

„Ако разгледаме щастието като езеро, как би могъл да го събереш в една малка ракиена чаша?” На улица „Устрем” номер 79 се намира внушителна жилищна сграда в безименен румънски град близо до границата с Унгария. Жителите й принадлежат на типичната за района общност – унгарци и румънци, всеки от които носи свои тъжни, весели или трагични разкази. Авторът представя героите реалистично, с доза фин сарказъм, описвайки живота им сред абсурдите на социализма и по време на прехода.

Както сам споделя: „Тази маса не произвежда герои или безсмъртни фигури със проницателно виждане; тя просто продължава да съществува, упорито и неизменимо, запълвайки всяка празнина. Ако някой амбициозен скулптор реши един ден да изобрази историята на този град в контекста на времевата му преходност – а територия има колкото поискаш – той ще трябва да пресъздаде онова стегнато усещане за огромно нищо: мързеливата атмосфера на неделните обеди и тихото приемане на битието тук, което всъщност представляваше странно равнодушие.”