Лаконично небе

"„Лаконично небе” е знакова творба в литературната кариера на Иван Пейчев, публикувана през 1967 година и сега представена в своето второ издание.

Времето не е намалило важността й като интимно признание на един неспокоен дух, който успява да предаде същността на живота – той е болка и причина за нашите вдъхновения. Сложността на изразените чувства произлиза от преживяното, родено в душата на поета, която е изпълнена с желания и страдания; там се крият истини, които пораждат тъга.

След като намерил убежище в малък град, Иван Пейчев често сяда край реката и пуска „книжни кораби“. Както сам казва: „Истинските тъжни / и страшни кораби / откриват Америка“. Те символизират дълбокото познание за света. В затворения свят на своята чувствителност той изгражда и разрушава мостове към хората. Неговите стихотворения за любовта, морето, есента и Калофер са въздействащи признания – те представляват метафора на тъгата и уморената надежда. Поетът пише непрестанно за есенните здрачове, които най-добре отразяват вътрешния му мирислив мечтателски свят. Той навлиза в светлата меланхолия тези мигове; те му помагат да се доближи до себе си докато оспорва есента.

Иван Пейчев твърдо защитава правото си да размисля върху истинското значение на живота. При първата ни среща през далечната есен бях впечатлен от неговата уникална артистичност - почувствах силата на човешкото безкористие във всичките му проявления: „всеотдайност“, „обреченост“ и „неподкупност“. Тогава той ми сподели вярването си: “Ние не можем без поезия. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас.” Според него животът ще загуби своя смисъл без присъствието на поезията. Това са думите на истинския поет, избрал изкуството за своя съдба."