Отлъчване

В заключение, бих искал да споделя какво запомних от дядо Янкул. Този строг и страховит човек, който потискаше младостта ми с безмилостния си характер; мразех го до крайност и именно тази ненавист ме насочи към избора на моята професия и жизнен път, който в момента е погребан в земята, без да съм пролял нито една сълза за него... Но именно този дядо Янкул решихме с майка ти да посетим един вечер късно след вечеря, когато се връщахме в София от ваканция в Мелник, преминавайки покрай онзи град, когото не можех да понасям... Когато той отвори врата на старата си триетажна къща, миризмата на гниещо дърво ми беше позната до болка. На прага ни посрещнаха две огромни старчески сълзи. Както капките от внезапен летен дъжд, тези горещи сълзи излязоха от суровите му сини очи и се търкулнаха по набразденото му лице със силна челюст. Те удариха тежко о прага, разцепвайки го на хиляди парченца като огледало на дявола във „Снежната кралица“. Сълзите пронизаха земята под самотната къща и я разтресоха като вулкан.

Ако не бяха протегналите се ръце към теб - две старчески ръце без нежност през годините - всичко около тях би рухнало. Светът сякаш спря за миг пред зрелището: злият старец плачеше за милостиня точно към мен и теб; жадуваше да усети твоята топлина и аромата на майчиното мляко; копнееше твоят плач да нахлуе в ушите му...

Подадох те нему. Той те прие несръчено с треперещите си ръце; ти го погледна уплашено и неговата усмивка провокира най-силния ти плач – такъв мощен както при африканските лъвове. След това той обърна гръб към нас и тръгна към стаята си.

Ние последвахме вас вътре аз затворих зад себе си врата – вратица винаги заключена за моето младешко желание. Дядо ти върna тебе обратно у майка ти след което донесе бутилка ракия و наля чаши незабавно игнорирайки отказа ни.

Почувствах първоначално че умът му е напуснал подобно сняг през пролетните ветрове... Чудех се дали знае кой сме или помни себе си? Но след като изпита своя бокал плесника очи притихнали злота изчезваше:

– Ей! Опустяхте ми акълa!

Тишината настъпила между нас докато гледаше теб а после повторно поредична заявяваше:

– Лека ви нощ!

Майка ти възпитана в уважение видимо колебливо остави вас там намеквайки любов дарена защото усещала важността онова вечера състояла сама завинаги влизащи между двама… Изправени пред маса с бутилка домашно питие тихият разговор продължи изобилстваш цяла многообразие стари мелодии като грамофон обгризан от времето водейки назад основополагающ време едва забравян навик .