Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на загиналите за България не се ограничава единствено до борците, освободили страната от турското робство в историческите територии на Стара България, както е известно в Македония. Тя продължава да живее с духа на Ботев и Левски, а също така включва всички тези, които са дали живота си за свободата на родината. Това наследство е било поддържано от личности като полковник Дрангов и техния принос в борбата за освобождението на българите от Македония и Тракия, както и във войните за национално обединение. Всичко това представлява непрекъснат процес, като именно полковник Дрангов е сред най-ярките символи на тази приемственост. Не случайно преди да участва в четата на Владислав Ковачев по време на Илинденското въстание той написва писмо, което напомня много на посланието от Христо Ботев до Венета. Такива писма не са предназначени само за нас; те изразяват дълбоките чувства и високия патриотизъм у личности като Ботев, Дрангов и многобройни други будители от онова време. Знакът за сходство между тях е изключително силен и радостен факт. Благодарение на Красимир Узунов и книгата „Аз служих при Дрангов“, ние имаме възможност да установим жива връзка между цялостната битка за национално обединение и да почетем паметта на загиналите в стремежа ни към свобода.