"Народът" срещу българите

Българите, които имат ясна представа за събитията от 9 септември 1944 г., заявяват: не е имало никакво „всенародно въстание“. Тази идея е измислена от историци, чийто служебен ангажимент към комунистическия режим доведе до пълна подмяна на факти и термини. На тази дата в София се осъществява фалшив държавен преврат, който същите тези манипулатори представят като „решаващата атака на въстанието“. Не е произведено нито едно изстрелване, няма ранени или убити! Превратът минава без насилие! Но зад видимостта му в столицата и извън нея вече тече кръв – много кръв. Загиналите всъщност не са жертви на избухналото недоволство на народа, а на самозвани „народни мстители“, които симулират революционен бунт. Такова е положението и в тогавашната Пловдивска област, където ни води проучването на Тодор Балкански и Георги Ленев. Чрез тяхното изследване ясно изпъкват жестокости, извършителите на които скоро ще станат активни участници в подобни действия за дълго време.

Сред лицата, чиито истории разказва книгата, са:
областният директор Димитър Даскалов,
полицейските служители Георги Тодоров Пущилов, Ненчо Петров Керимов и Динко Нестеров Георгиев,
както и селският стражар Паско Димитров.