Изобретяването на митологията

Кой е създал митологията? Какви са границите на пространството, в което незабравимите разкази и удоволствието от тяхното четене изглеждат неразривно свързани с желанието ни да ги интерпретираме? Ако приемем, че всеки читател по света възприема мита като такъв, защо тогава науката за митовете не успява да постави ясна разделителна линия между мит и приказка?

Митологията и самият мит притежават неуловима природа: те не представляват нито конкретен литературен жанр, нито определена форма на разказ. Говорейки за митология, било то в миналото или днес, всъщност се изразяваме повече или по-малко на гръцки език или чрез призмата на Гърция. Оттук произтича необходимостта от родословно проучване, за да осмислим митологията както като познавателен обект, така и като културен феномен.

Така се проявяват специфичните процедури, носещи скандален речник и призоваващи всички форми на различие: от "митовете-голтаци" в древния Самос до “митичното” явление на неприкритата памет, разобличено от Тукидид; до невероятни ситуации - диви или абсурдни – които предизвикват реакцията на учените през втората половина на XIX век.

Такъв е стремежът към новаторски идеи в областта на митологията – история с многообразие от писмени практики и размисли относно традицията, където паметта среща забравата.