Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението е основано на паралелния анализ на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните авторът особено подчертава автографските надписи, тези с индивидуални характеристики и контролирани след време надписи. Този избор се обяснява с особеностите на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, от които произхождат – а именно техния процес на романизация или хеленизация.

В секцията, посветена на местната антропонимия, авторът установява, че начинът за именуване на дете е един и същ в Тракия, Мизия и Дакия. Това наблюдение със сигурност няма да затвори дебата относно броя и идентичността на древните езици, говорени в региона между Карпатите и Егейско море; въпреки това то има своето място в контекста на тази дискусия.

Тъй като значението на класическите текстове често може да бъде оспорвано, те са преведени на френски език.