Архитектурното изкуство на старите българи Т.4: Поствъзраждане

Тази работа е продължение на том I, посветен на Средновековието. В нея се изследва развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век в контекста на Османската империя. Авторът разглежда и теми, свързани с културата на империята, като акцентира върху нейното влияние върху българските земи през различни исторически периоди. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи, които са водещите майстори в балканските и западномалоазийски райони под управлението на османците. Изразява се идеята за съществуването на архитектурно-художествени направления в рамките на единна Българска възрожденска школа по архитектура.

В текста са описани 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, както и каталогизирани около две хиляди майстори със техните произведения. Доказва се тезата, че така наречената "балканска архитектура" всъщност произлиза от творчеството именно на тези центрове из целия полуостров и Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и специалисти по изкуства, но също така привлича вниманието и на широк кръг почитатели на българското архитектурно наследство – включително дърворезбарството и живописта.