Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Тази работа е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В нея се изследва развитието на българската архитектура през периода от XV до XIX век в контекста на Османската империя. Анализът обхваща и аспекти от имперската култура, като се разглеждат нейното влияние и характеристиките ѝ в различни периоди върху българските земи. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи, които са водещите майстори в балканските и западноанадолски територии. Откроява се наличието на архитектурно-художествени направления в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа.

В текста са подробно представени 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, с каталогизирани около две хиляди майстори и техните произведения. Доказано е, че т.нар. "балканска архитектура" всъщност произлиза от творчеството на тези майстори по целия полуостров и Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и специалисти по изкуствознание, но също така привлича вниманието на широк кръг ценители на българското архитектурно наследство както във сферата на дърворезбата, така и в живописта.